Ричард Хамънд за присветването с фарове

Добре, може да е леко незаконно. И може вие да не сте го правили, но със сигурност сте се радвали, ако някой ви го е правил. За какво става въпрос? За предупреждението за радари с примигване на фаровете

Планета

| 03 Януари 2015

Харесвам добре използваните пътища. Нямам предвид изхабените, с дупки, в които можете да изгубите и трактор. Мисля си за онези, които си личи, че се използват ежедневно, които редовно пътуващите опознават по-добре от собствените си крака. Получава се една разтеглена общност, дълъг и тънък селски площад, където хората се срещат за по малко всеки ден. Дори самият път придобива свой характер и ви става приятел.

Познавах всеки милиметър от А61 в участъка между Рипон и Харогейт. Нощем можех мислено да се нося по него, докато заспя. А сутрин, докато карах към колежа, можех да кажа дали нощта е била ветровита, защото виждах познатите навявания от прах отстрани или огънатите тревички. Подобна е ситуацията и с участъка по А49 от Хеърфорд до Рос-он-Уай, където живея в момента. Докато карах по него миналата седмица, имах чувството, че между водачите около мен, извивките и баирите на пътя има интимност, подобна на тази между художник и модела му. А когато колите отсреща примигваха с фарове, аз знаех, че така предупреждават останалите за разположена напред трафик камера.  Всъщност не е възможно да присветнете леко с фаровете – скоростта на светлината е един вид абсолютна. Но тези хора някак си успяваха – залегнали зад волана, ръчкаха ключа за светлините като любопитна панда - кухненски робот.

Път като този става споделено благо – тези, които го използват редовно, са свързани с него и го пазят. Появяването на мобилна камера се счита за навлизане в лична територия и поражда ответна реакция. Присветването с фаровете е равносилно на писъка на суек, видял орел в небето. Но за разлика от сигнала на животинчето, при нас предупреждението с примигване на фаровете е забранено и тези, които го практикуват, се преследват от закона. Което прави усилията им още по-смели и благородни. Това още предполага, че подходът на полицията може да е грешен.

Никога не съм чел някоя от онези сложни книги за бизнес, в които се прави връзка между оцеляването на кактус в пустинята и успешните корпоративни стратегии или се обяснява как наддаването за придобиване на дадена фирма може да се моделира по подобие на викингски шкаф за ножове. Съответно не мога да твърдя, че съм някакъв тактик и стратег. Но ако идеята на трафик камерите е да ни накара да намалим скоростта на опасните участъци от пътя, където обикновено ги слагат, значи тези водачи работят в услуга на властите. Намаляваме скоростта, когато ги видим да ни примигват. Съмнявам се в такъв случай някой да активира камерата. Успех, може би? Безкраен поток от щастливи, спазващи закона водачи, които карат в рамките на ограничението. Как ли ще се изпълни с радост сърцето на човека с радара, докато кола след кола минават покрай него, без да нарушават лимита. Ще се пита „Защо съм тук?“

Защо наистина? Сигурно е доста скъпо да оставите някого в един ван цял ден, в очакване на превишаващи скоростта коли. Ще трябва да му осигурите храна, вестник и сос Bovril. Тогава няма ли да е по-добре, ако властите започнат да ни окуражават да развием суешкия начин за сигнализиране, така че да можем да се известяваме за опасности по пътя? Така след няколко седмици ще могат да приберат вановете с радарите и да изпратят някого в цивилна кола, който да обикаля рисковите участъци, където обикновено дебнат радарите, и да примигва на всеки срещнат, подобно на суек, сигнализиращ за ястреб.

Другите водачи, особено тези, които редовно се наслаждават на компанията и общността, която представляват натоварените пътища, ще знаят, че това означава да намалят скоростта, и всички ще са щастливи. Така ще е много по-евтино, отколкото ако се плаща за флотилия ванове с хора в тях, които ядат чипс, четат вестник и пият Bovril. Ще се получи желаният ефект – ще намалим скоростта там, където е опасно, и ще ни даде толкова важното чувство за общност и взаимопомощ. Благодаря.

Този текст ви харесва и смятате, че трябва да притежавате оригиналния брой 84, в който е публикуван? Свържете се с нас!

Новият брой!

Прочетете още

  • Съдържание
  • 09 Десет неща, които научихме този месец - Demon тероризира света с 850 к.с., McLaren F1 се завръща, OMV пуска нов бензин, говорим си за рали "България", за Porsche, Ruf, AMG, Alfa, Audi и други
  • 57 Мартин Чой - ексклузивно интервю за TopGear България и тежкото 24-часово състезание на Льо Ман
  • 61 Най-великия SUV в света
  • 80 Ferrari FXXK - Крис Харис взима едно и му дава газ на пистата
  • 90 Giulia - обиколка на честта за динамичната италианка срещу най-отявлените и съперници
  • 98 Fittipaldi EF7 - двукратен F1 шампион създава перфектната пистова суперкола
  • 104 10 Години TopGear в снимки
  • Тестове
  • 24 Citroen Jumpy Spacetourer - идеален за превоз на повече хора на дълги разстояния
  • 26 BMW Electric Now Tour 2017 - караме бъдещето на BMW с хибридна и електрическа моторизация
  • 30 Караме електричките в гамата и на VW под формата на четири "хладилника"
  • 36 Suzuki Swift - хай-тех играчка за без пари
  • 37 Nissan Micra M - метаморфоза на един градски боец
  • 38 Dacia Sandero Stepenway - смесваме приключенската румънка с тъппата и автомобилите от Баха 500 Румъния
  • 40 SUV гамата на Ford на едно място, в еднакви предизвикателства
  • 44 Mazda CX-5 Sport Nav AWD - още една добра кола от Mazda
  • 46 Ferrari GTC4 Lusso T - фамилната кола на Ferrari с разумен двигател
  • 49 Nissan X-Trail - SUV-ът е с нов, по-голям двигател и още по-успешно премахва ограниченията
  • 50 BMW M240i xDrive - уличният биткаджия
  • 51 BMW 640d Gran Coupe
  • Гараж
  • 121 BMW 530d xDrive Luxury - проверяваме дали G30 става за превозване на малки пилоти и тяхната екипировка
  • 120 Nissan Micra излиза срещу Citroen C3
  • 122 Продължаваме да пътешестваме с VW Caravelle

Препоръчваме ви!